Ротаракт

 

След успеха на Интеракт клубовете за гимназиална възраст през 60-те години, Бордът на РИ създава през 1968 г. Ротаракт. Новата организация е предназначена за подкрепа на отговорното гражданство и възможностите за ръководство в клубове от млади мъже и жени на възраст от 18 до 30 г. Първият Ротаракт клуб е чартиран от Ротари клуб Шарлот Норт в Шарлот, Северна Каролина, САЩ. През 2002 г. има 170 000 членове в над 7300 Ротаракт клубове в 153 страни.
Ротаракт клубовете поставят акцента върху значението на личната отговорност като основа за личен успех и развитие на обществото. От всеки клуб се изисква да завърши поне два проекта за служба на година, единият в полза на обществото и другият за подпомагане на международното разбирателство. Ротаракт също така дава възможности за ръководство и професионално развитие. Ротаракторите се радват на много социални дейности и програми за подобряване на техните общества. Ротаракт клуб може да съществува само ако бъде постоянно спонсориран, насочван и съветван от Ротари клуб.

 

Ротари връчва за първи път наградите за значителни постижения през 1969 г. на клубовете с изключителни проекти за международна и обществена служба.
Първият Интеракт клуб на Ротари е организиран в Мелбърн, Флорида, САЩ, през 1962 г., за да стане пионер на около 8 600 Интеракт клуба в 110 държави.
Първият конгрес на Ротари, проведен в южното полукълбо е в Рио де Жанейро, Бразилия, през 1948 г.
Първият проект за обществена служба на Ротари е през 1907 г., когато ротарианците от Чикаго провеждат кампания за поставяне на обществена „удобна спирка” в кметството.
Първата година Ротари фондацията получава общо дарения от един милион долара за една година 1964-65. Днес се даряват над 70 милиона щ. д. годишно. Даренията от 1917 г. насам са общо над 1,3 милиарда щ. д.
Първият зов за помощ на Ротари за жертви на бедствие е през 1913 г., когато 25000 щ. д. са дарени за възстановяване от наводнението в Охайо и Индиана, САЩ.

Генералният секретар на РИ

Ежедневните операции на секретариата на Ротари Интернешънъл са под наблюдението на генералния секрета, професионалния офицер на Ротари на върха. Въпреки че генералният секретар е отговорен пред борда на директорите и президента на РИ, той осъществява текущото управление за около 600 члена на персонала, които са част от секретариата но Ротари Интернешънъл.
Генералният секретар служи като секретар на борда на РИ и също така е главен изпълнителен и финансов офицер на Ротари фондацията под наблюдението на попечителите на Ротари фондацията. Той е секретарят на всички Ротари комисии, на Законодателния съвет, за регионалните конференции и за годишния конгрес на Ротари.
Генералният секретар се назначава от борда на РИ за срок не повече от три години, които могат да бъдат подновени от борда. От 1910 г. десетима мъже са служили на този пост. Чесли Пери, първоначалният генерален секретар, служи от 1910 до 1942 г. Другите, които следват, са Фил Лавджой (1942-52), Джордж Мийнс (1953-72), Хари Стюарт (1972-78), Хърб Пигман (1979-86 и 1993-95), Филип Линдзи (1986-90), Спенсър Робинсън младши (1990-93), Джефри Лардж (1995-97) и С. Аарон Хиат (1997 – 200). Ед Фута е назначен от 2000 г.
През цялата история на Ротари, личното влияние и административни умения на нашите генерални секретари оформят курса на програмите и дейностите на Ротари.